Снежна миниатюрка

Poetry

845 0 8

Обилен чувствовалеж...
Така се надявам
да ме натрупа,
да побелее душата ми
от копнеж!
А чувстворините...
да се счупят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

silvina84 (Силвия Йорданова)

чувстворините... са ти трепач!

2015-03-11T15:11:20+02:00
toxin (Таня Донова)

Там е работата, Стефчо, че не съм го мислела Просто си вървях по улицата и снегът валеше отгоре ми, както чувствата валят в душата. И си мислех, че понякога е необходимо всички онези "машини", които застават на пътя им (на чувствата), за да ги "изринат" и да ни ги отнемат, да изчезнат безследно!

2015-03-11T14:39:39+02:00
toxin (Таня Донова)

Радвам се, че шантавата ми миниатюрка предизвика вниманието ви!

2015-02-11T08:05:47+02:00
vyatur13 (Елена)

Да побелее душата ми от копнеж!

2015-02-10T21:21:46+02:00
donchevav (Венета)

Прелест! Какъв копнеж - почувствах го!

2015-02-10T17:18:07+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0