Вали снегът навън,
в душата глухне звън,
не, не стихии вият,
чувам как камбани бият.
Тази бяла красота,
тлеещ ме пленява тя
и изстива ми душата,
скрива белотата в мрака.
Сковано гледам
и угасват сетивата,
но сърцето не ще спи
и душата пламва в мрака. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse