ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
6 dic 2009, 6:36

Снежната херцогиня 

  Poesía » Otra
538 0 2

Снежната херцогиня


/ по С.Л.Луны /




Животът не е свършил, не се е и  скъсал...
Щом  тръгна Мечтата, цигулката в плач се дереше...
Песента И с токчета зачатка нахъсано,
а на устните музикантски усмивка блестеше...

Цигулката плачеше... Падаше сняг...
Спомен гореше в камината...
Капка-предател по бузата с бяг...
Бял портрет на стъклото -
Снежната херцогиня...

А по тавана сенки танцуваха.
Стапя се восъкът на прощална картина.
Всичко замръзна. Студът залудува.
След тази вечер, само насън ще шепна
нейното име...

Утро настъпва. Ще угасне звездата.
Погледът, отражение на света е изстинал.
Под коричка от лед са скрити сърцата.
Хлад в душата ми е прощалният дар от
Снежната херцогиня.

На разсъмване снежинките валс залюляха...
- Странно... По радиото също цигулка -
мислеше дамата сядайки във колата.
Тя беше в бяла лисица... А от очите И -
две висулки...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • З зззз!Ама ще я разтопиш бе човек!
  • Краси, чак ми стана студено- нищо, че съм "Ледена принцеса".. После пък се обади цигулката и ме стопли, та чак изгорях! Поздравления за силния стих!
Propuestas
: ??:??