Очите ти оттам ме гледат -
две безчувствени мъниста.
Че в тези тъмни, тъжни бездни
има дъно светло, чисто
аз виждам и натам се нося -
напориста и неземна,
подобно в църква капка восък,
корен в почва черноземна.
Докосвам ли те, тъмнолистен,
с крилете е на сто калинки...
Да каже кой каквото иска -
целувам нежно твойта снимка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Камелия Виденова Todos los derechos reservados
Хубава е твоята поетична целувка, Камелия 
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
