Nov 5, 2011, 10:52 AM

Снимка

  Poetry » Love
1K 0 4

Очите ти оттам ме гледат -

две безчувствени мъниста.

Че в тези тъмни, тъжни бездни

има дъно светло, чисто

аз виждам и натам се нося -

напориста и неземна,

подобно в църква капка восък,

корен в почва черноземна.

Докосвам ли те, тъмнолистен,

с крилете е на сто калинки...

Да каже кой каквото иска -

целувам нежно твойта снимка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....