Как искам аз да имам снимчица една,
на нея да съм аз, а до мене да е Тя.
Прегърнати щастливо, с усмивки до уши,
в този чуден миг да ни увековечи.

Тази наша снимка ще е моето богатство,
на лягане и ставане ще я целувам страстно.
И гледайки я, аз ще се чудя дали бива
на тази снимка Тя да е толкова красива.

На снимката очите ù - като две звезди
и кадифено нежни - нейните коси.
Усмивката красива всеки път дъха ми спира,
река от красота сякаш от нея извира.

И тази малка снимка ще я пазя аз до края,
когато я погледна, всеки път отивам в рая.
В сърцето ми остава спомена за този миг,
когато аз докоснах красивия ù лик...

17.10.2011.
Д.Д.