22 нояб. 2012 г., 16:38

Снимка

692 0 0


Как искам аз да имам снимчица една,
на нея да съм аз, а до мене да е Тя.
Прегърнати щастливо, с усмивки до уши,
в този чуден миг да ни увековечи.

 

Тази наша снимка ще е моето богатство,
на лягане и ставане ще я целувам страстно.
И гледайки я, аз ще се чудя дали бива
на тази снимка Тя да е толкова красива.

 

На снимката очите ù - като две звезди
и кадифено нежни - нейните коси.
Усмивката красива всеки път дъха ми спира,
река от красота сякаш от нея извира.

 

И тази малка снимка ще я пазя аз до края,
когато я погледна, всеки път отивам в рая.
В сърцето ми остава спомена за този миг,
когато аз докоснах красивия ù лик...

 

 

17.10.2011.
Д.Д.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Дерменджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...