Снимката
С черен креп ме завива нощта.
Прегръща ме през рамо самотата.
Две сълзи в очите ми блестят.
Сама без теб съм на земята...
Пред мене малка снимчица стои,
усмихнати на нея с теб сме двама
и няма болка в нашите очи,
в прегръдката ти с обич съм се сгушила...
Бе време лудо, пълно със мечти,
когато с трепет се докосвахме
и нищо в този свят жесток,
освен теб и мен, не съществуваше...
Днес тъй гъст е мракът и тежи...
Сърцата ни, облени в кръв, ридаят...
Сред самотата на безброй звезди
Ти без Мен и аз без Теб се учим да живеем...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Todos los derechos reservados
