nikka (Надежда)
32 251
28.11.2010 г., 11:22 ч.

Снимката 

  Поезия
739 0 11

С черен креп ме завива нощта.

Прегръща ме през рамо самотата.

Две сълзи в очите ми блестят.

Сама без теб съм на земята...


Пред мене малка снимчица стои,

усмихнати на нея с теб сме двама

и няма болка в нашите очи,

в прегръдката ти с обич съм се сгушила...


Бе време лудо, пълно със мечти,

когато с трепет се докосвахме

и нищо в този свят жесток,

освен теб и мен, не съществуваше...


Днес тъй гъст е мракът и тежи...

Сърцата ни, облени в кръв, ридаят...

Сред самотата на безброй звезди

Ти без Мен и аз без Теб се учим да живеем...

© Надежда Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Балагодаря най-вече за прегръдката
  • развълнува ме, Надежда...
    съпреживях...сърдечно те, прегръщам.
  • Понякога една снимка може да отприщи поток от емоции... Личи от стиха, че твоите са дълбоки и искрени. Поздрав!
  • Да намерила съм много които докоснаха сърцето ми и ме накараха да се чувствам дребна и невзрачна и неумелапрекрасни неща срещнах и прекрасни хора...И благодаря за стихчето приемам го като личен подарък
  • Аз също търся смисъла... и често го намирам...
    Автори различни, начини все лични,
    искат да хортуват, някога се спъват,
    думите човешки - сякаш тесни дрешки,
    бързо ги навличат, а дали приличат...
    Поздрав и от мен - с това скромно стихче...
    А сега сериозно - тук ще намериш и доста добри неща...
    Повярвай ми...
    И успех!!!

  • Сигурно си прав,Ачо(може ли да те наричам така?Ако не ще го редактирам)...Понякога обаче чета стихове пълни с метафори,сборище от прилагателни и сравнвния,а до края изгубвам смисъла и посланието и това се нарича изкуство...Аз имам само сърце и душа и ги раздавам наляво,надясно,понякога безразсъдно...Просто искам да споделя с вас частица от себе си...Благодаря ви на всички за подкрепата.
  • Надежда, но нали поетът е човек точно със душа...
    Как иначе би могъл да напише нещо, което да достигне до чуждите такива...
    Хубав е стихът ти, въздейства!
    Поздравления!
  • Така е всеки стих е изстрадан всяка дума изживяна...Не съм с претенции за поет,а за човек с душа и много съм благодарна на всички ви които съпреживяхте моите вълнения,точно затова пиша тук.Да намеря някой да ме разбере.
  • Не съм съгласна че стиховете ти нямат художествена стойност!Такава нежност и тъга си пресъздала с невероятна лекота! Това за мен е истинското изкувство!! Когато думите идват от душата,те няма как да бъдат посредствени!Браво!
  • на мен ми хареса
  • Благодаря ти,че четеш моите откровения,Руми.Те нямат почти никъква художественна стойност,но имам нужда да споделя с някого изстраданите си житейски уроци.Наистина съм възхитена от твоитв стихове.От всичко умееш да създадеш приказка.
Предложения
: ??:??