Собствен ад
Как всеки има своя собствен ад
(и като ценност, ревностно го пази),
граден от страх, от грешки на инат,
от рани незарасли и омраза!
Как всеки в свое ъгълче мълчи
и себе си залъгва, че ще мине!
Сто кули от илюзии строѝ
и оцелява в ада си с години.
И оцелява! Някак си напук
на цялата вселена вътре в себе си...
Но, Господи, наистина ли тук
сме да се мъчим, вместо да живеем!?
Наистина ли трябва да стоим
оплетени с въжето на измамата,
че всичко сме заслужили сами
а болката е личен дълг и драма!?
Или си призовал към смелостта
да се изправим всеки път, след всичко
и своя собствен път към радостта
да сътворим от ада си. Самички!
Да се превърнем в ярка светлина,
която не умее да залезе?
Ако си мислил именно така,
ще ти повярвам - адът е полезен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
