Ако София е жена,
тя е смирена и любяща.
Изнасилват я и я изоставят, 

а тя им прощава всеки път
и ги приютява в края на лятото,
вярвайки, че ще останат.
Този път завинаги.
Па́зи ги на топло под мъглите си,
притиска ги към планинската си гръд.

Завижда на южнячките. 
Дори се опитва да им подражава и грее.

Грее с всичка сила, докато
и последния ѝ камък не започне да па́ри.

Но я намразват още повече
И тичат да се охладят с морския бриз.

Ако София е жена, тя е олицетворение на жените, които е приютила.