Солени песни
„Дух близък, родствен на поета,
море немирно, имаш ти -
към теб от родните полета
летяха моите мечти.”
(П. К. Яворов)
Морето, казваше един поет,
че само силните обича
и в сините му пазви спят
на морските момичета душите.
Но ето ни – раздалечени,
тъгуващи един за друг,
солени песни още пеем
и вятър стискаме в юмрук.
В сърдитата ни бяла пяна –
удавени безброй мечти,
и фарът свети в отчаяние
да ни покаже верните следи.
Понесли счупени черупки,
дрейфуваме по чужди бряг –
бучим сърдито и клокочим,
с неземна страст...
с неземен плам.
Весела ЙОСИФОВА
2007 г.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
