20 ene 2008, 14:09

Сонет №2 

  Poesía
848 0 12
Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.

Зад всеки дъх струи причина
и всеки миг ни разчленява
на "искам!", "трябва!" и "върни ме!"
в живота, който продължава.

И старият прахосник - Времето,
замита стъпките ни с ласки,
със светли страсти ни превзема -
краде живота ни на части!

Все топло, тръпно ни прегръща
и бавно вкъщи ни завръща !

© Владимир Владимиров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??