Jan 20, 2008, 2:09 PM

Сонет №2

  Poetry
1.2K 0 12
Привидно е животът разноличен,
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.

Зад всеки дъх струи причина
и всеки миг ни разчленява
на "искам!", "трябва!" и "върни ме!"
в живота, който продължава.

И старият прахосник - Времето,
замита стъпките ни с ласки,
със светли страсти ни превзема -
краде живота ни на части!

Все топло, тръпно ни прегръща
и бавно вкъщи ни завръща !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Владимиров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...