Сонет №2
привидно падаме в съмнения,
привидно славата ни кичи
с венци и лаври - заблуждения.
Зад всеки дъх струи причина
и всеки миг ни разчленява
на "искам!", "трябва!" и "върни ме!"
в живота, който продължава.
И старият прахосник - Времето,
замита стъпките ни с ласки,
със светли страсти ни превзема -
краде живота ни на части!
Все топло, тръпно ни прегръща
и бавно вкъщи ни завръща !
© Владимир Владимиров All rights reserved.
