22 nov 2011, 16:30

Сонет №3

557 0 3

Сонет №3

 

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...

 

Щом почне  да плаче небето 
 и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…

 

Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия далечни пространства
си пресътворявам Света!

 

И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз - нейният автор прочут!...

 

Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам  с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оценката Ви ми хареса.Кякво пиете да Ви поръчам!?
  • Истински философски изпипано стихотворение ! Кара те да мислиш , докато го четеш.. Метафорите са много на място .. Всичко е брилянтно просто ! Браво, Христо !
  • !!!!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....