22 nov 2011, 16:30

Сонет №3

554 0 3

Сонет №3

 

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...

 

Щом почне  да плаче небето 
 и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…

 

Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия далечни пространства
си пресътворявам Света!

 

И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз - нейният автор прочут!...

 

Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам  с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оценката Ви ми хареса.Кякво пиете да Ви поръчам!?
  • Истински философски изпипано стихотворение ! Кара те да мислиш , докато го четеш.. Метафорите са много на място .. Всичко е брилянтно просто ! Браво, Христо !
  • !!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...