Сонет №3
Сонет №3
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...
Щом почне да плаче небето
и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…
Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия далечни пространства
си пресътворявам Света!
И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз - нейният автор прочут!...
Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
