Сонет №3

Poetry » Philosophical

551 0 3

Сонет №3

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...

Щом почне да плаче небето
и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…

Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия далечни пространства
си пресътворявам Света!

И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз - нейният автор прочут!...

Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hekredel (Христо Славов)

Оценката Ви ми хареса.Кякво пиете да Ви поръчам!?

2012-01-09T23:12:02+02:00
MuMCu7o (Мартина Ватева)

Истински философски изпипано стихотворение ! Кара те да мислиш , докато го четеш.. Метафорите са много на място .. Всичко е брилянтно просто ! Браво, Христо !

2011-11-22T19:56:56+02:00
Ilis (Алина Стоянова)

!!!!

2011-11-22T18:01:05+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0