Nov 22, 2011, 4:30 PM

Сонет №3 

  Poetry » Phylosophy
413 0 3

Сонет №3

 

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...

 

Щом почне  да плаче небето 
 и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…

 

Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия далечни пространства
си пресътворявам Света!

 

И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз - нейният автор прочут!...

 

Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам  с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оценката Ви ми хареса.Кякво пиете да Ви поръчам!?
  • Истински философски изпипано стихотворение ! Кара те да мислиш , докато го четеш.. Метафорите са много на място .. Всичко е брилянтно просто ! Браво, Христо !
  • !!!!
Random works
: ??:??