Сонет №3

Nov 22, 2011, 4:30 PM

Poetry » Phylosophy

413 0 3

Сонет №3

Когато цветята увехнат

във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...

Щом почне да плаче небето
и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…

Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия далечни пространства
си пресътворявам Света!

И нежна тъга ме обзема...
Аз сядам във нейния скут.
Животът ми става поема -
аз - нейният автор прочут!...

Мен длани вълшебни ме галят!
Препускам с вълшебни коне!
Безбройни фанфари ме славят…
Нима съм нещастен?! - О, не!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Hekredel (Христо Славов)

2012-01-09T23:12:02+02:00

Оценката Ви ми хареса.Кякво пиете да Ви поръчам!?
MuMCu7o (Мартина Ватева)

2011-11-22T19:56:56+02:00

Истински философски изпипано стихотворение ! Кара те да мислиш , докато го четеш.. Метафорите са много на място .. Всичко е брилянтно просто ! Браво, Христо !
Ilis (Алина Стоянова)

2011-11-22T18:01:05+02:00

!!!!