1 ago 2010, 19:43

Сонет (Няма дух в праха на...) 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
939 0 7

Сонет

 

В ума ми никаква идея не се пръква,
фантазията спи без цветове, ни плод.
Угасва пламъкът на буйния зилот,
когато отказът на Ева го обърква.

Стихът от ползване най-сетне се изтърква
и римата дрънчи в ухото без живот.
Душата няма мир под мраморния свод
на пълната със смърт, макар и пищна, църква.

Че трябва – о, сърце! – кога ще разбереш
измамния разкош на всеки твой градеж
да чакаш от Христа да дойде и катурне?

В стих нежност не търси – жената не е там,
моли се Господу, но не в човешки храм,
че няма дух в праха на каменната урна.

© Тошко Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако се съди по внушението от втория катрен, май класическия стих вече не те удоволетворява. Може би скоро ще се отдадеш на драматургия, като Яворов или ще пишеш в бял стих, като Лилиев?
    Но те правят това в края на творческия си път. А ти си твърде млад.
    Каквото и да си решил...Успех ! и поща
  • Отказът на Ева явно не те е объркал дотолкова, че да се отрази на стила ти
    Поздравления!
  • Добавих член на "каменна"

    При членуване, ударението на "отказ" не си променя мястото. Ако искаш, направи сравнение с "пОвик", което се членува "пОвикът", макар и глаголът да е "да повИкам"
  • За Отказ няма съмнение, но там пише откАзах (ал), откАзан, откАжа (се). Дали пълният член изменя ударението? Знам, че имаш особено мнение за употребата на членуването. Ама понякога е неудачно да го пропускаш.
  • В моя речник ударението в "отказ" е на О. За "зилот" мнението ми също съвпада с неговото.

    За "каменната" си прав! Странно, как съм го пропуснал?
  • Не съм сигурен при "зилот" къде пада ударението, но при "отказът" май е на "а" и така се получават три стъпки амфибрахий заедно с "Ева".
    Ако се членува "каменна" (каменната)последният стих ще се изравни по размер с останалит стихове, завършващи с "женски" рими.
    Хареса ми поантата!
    Поздрав!

  • "Стихът от ползване най-сетне се изтърква
    и римата дрънчи в ухото без живот.
    Душата няма мир под мраморния свод
    на пълната със смърт, макар и пищна, църква."

    Аплодисменти за оригиналния стил!
Propuestas
: ??:??