Сонет (Няма дух в праха на...)
Сонет
В ума ми никаква идея не се пръква,
фантазията спи без цветове, ни плод.
Угасва пламъкът на буйния зилот,
когато отказът на Ева го обърква.
Стихът от ползване най-сетне се изтърква
и римата дрънчи в ухото без живот.
Душата няма мир под мраморния свод
на пълната със смърт, макар и пищна, църква.
Че трябва – о, сърце! – кога ще разбереш
измамния разкош на всеки твой градеж
да чакаш от Христа да дойде и катурне?
В стих нежност не търси – жената не е там,
моли се Господу, но не в човешки храм,
че няма дух в праха на каменната урна.
© Тошко All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Отказът на Ева явно не те е объркал дотолкова, че да се отрази на стила ти
Поздравления! -
Добавих член на "каменна"
При членуване, ударението на "отказ" не си променя мястото. Ако искаш, направи сравнение с "пОвик", което се членува "пОвикът", макар и глаголът да е "да повИкам"
-
За Отказ няма съмнение, но там пише откАзах (ал), откАзан, откАжа (се). Дали пълният член изменя ударението? Знам, че имаш особено мнение за употребата на членуването. Ама понякога е неудачно да го пропускаш.
-
В моя речник ударението в "отказ" е на О. За "зилот" мнението ми също съвпада с неговото.
За "каменната" си прав! Странно, как съм го пропуснал? -
Не съм сигурен при "зилот" къде пада ударението, но при "отказът" май е на "а" и така се получават три стъпки амфибрахий заедно с "Ева".
Ако се членува "каменна" (каменната)последният стих ще се изравни по размер с останалит стихове, завършващи с "женски" рими.
Хареса ми поантата!
Поздрав! -
"Стихът от ползване най-сетне се изтърква
и римата дрънчи в ухото без живот.
Душата няма мир под мраморния свод
на пълната със смърт, макар и пищна, църква."
Аплодисменти за оригиналния стил!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Но те правят това в края на творческия си път. А ти си твърде млад.
Каквото и да си решил...Успех ! и поща