Сонет (Няма дух в праха на...)
Сонет
В ума ми никаква идея не се пръква,
фантазията спи без цветове, ни плод.
Угасва пламъкът на буйния зилот,
когато отказът на Ева го обърква.
Стихът от ползване най-сетне се изтърква
и римата дрънчи в ухото без живот.
Душата няма мир под мраморния свод
на пълната със смърт, макар и пищна, църква.
Че трябва – о, сърце! – кога ще разбереш
измамния разкош на всеки твой градеж
да чакаш от Христа да дойде и катурне?
В стих нежност не търси – жената не е там,
моли се Господу, но не в човешки храм,
че няма дух в праха на каменната урна.
© Тошко All rights reserved.
