8 abr 2008, 13:29

Сонет в... болеро

709 0 1

По Валери и М. Равел

Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,
Изолда - като нежен лебед.
Човек не знае как съдбата
предпазва го по пътя сложен.
И как щастливи небесата,
го правят единствено възможен.
Сърцата в ритъм резонират,
напипали са пулса точен.
За миг дори не се и спират...
Света усещат непорочен.


- Вълната следва тихо трепет твой,
предизвестила звуци - светъл рой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...