8 abr 2008, 13:29

Сонет в... болеро

711 0 1

По Валери и М. Равел

Вълната търси своя пристан,
където да отпусне хребет.
Откривам шеметния Тристан,
Изолда - като нежен лебед.
Човек не знае как съдбата
предпазва го по пътя сложен.
И как щастливи небесата,
го правят единствено възможен.
Сърцата в ритъм резонират,
напипали са пулса точен.
За миг дори не се и спират...
Света усещат непорочен.


- Вълната следва тихо трепет твой,
предизвестила звуци - светъл рой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...