13 nov 2014, 0:09

Сонет за човека без пари

  Poesía » Otra
433 0 0

Сонет за човека без пари

И аз потънах   в  тази бездна,
във мътно -сивата вода.
И моя хоризонт изчезна,
и сила в мен не остана!

И аз постпих, като всички,
крадящи чуждите парички,
и прецапках през света,
 без Истината да следя.

О, тактиката не бе нова,
тя гордо шестваше в  света!
Бях роб  на тая суета
и носех нейните  окови!

И аз човека без пари,
посрещах "Злото" от зори.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...