Nov 13, 2014, 12:09 AM

Сонет за човека без пари

  Poetry » Other
431 0 0

Сонет за човека без пари

И аз потънах   в  тази бездна,
във мътно -сивата вода.
И моя хоризонт изчезна,
и сила в мен не остана!

И аз постпих, като всички,
крадящи чуждите парички,
и прецапках през света,
 без Истината да следя.

О, тактиката не бе нова,
тя гордо шестваше в  света!
Бях роб  на тая суета
и носех нейните  окови!

И аз човека без пари,
посрещах "Злото" от зори.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...