13.11.2014 г., 0:09

Сонет за човека без пари

427 0 0

Сонет за човека без пари

И аз потънах   в  тази бездна,
във мътно -сивата вода.
И моя хоризонт изчезна,
и сила в мен не остана!

И аз постпих, като всички,
крадящи чуждите парички,
и прецапках през света,
 без Истината да следя.

О, тактиката не бе нова,
тя гордо шестваше в  света!
Бях роб  на тая суета
и носех нейните  окови!

И аз човека без пари,
посрещах "Злото" от зори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...