13.11.2014 г., 0:09

Сонет за човека без пари

430 0 0

Сонет за човека без пари

И аз потънах   в  тази бездна,
във мътно -сивата вода.
И моя хоризонт изчезна,
и сила в мен не остана!

И аз постпих, като всички,
крадящи чуждите парички,
и прецапках през света,
 без Истината да следя.

О, тактиката не бе нова,
тя гордо шестваше в  света!
Бях роб  на тая суета
и носех нейните  окови!

И аз човека без пари,
посрещах "Злото" от зори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...