18 may 2011, 23:04

Сонет за мъртвите

1.1K 0 0

                                     СОНЕТ ЗА МЪРТВИТЕ

 

                                             

                                   Спомените се усещат,

                                   като детски длани.

                                   Както първите им срещи

                                   със любов неразгадана.

 

                                   По следите им летим,

                                   като вятър над потока.

                                   Даже вчерашният мим

                                   не разказа ни за срока.

 

                                   Всички знаят що е край.

                                   Всички молят за отсрочка.

                                   Времето смъртта разкая,

                                   на живота сложи точка.

……………………………………………………………….

                                   Те побягнаха от Рая,

                                   да ни сложат  плочките...

                                 

                                  Венцислав Радков

                                      

                                       Кандахар

                                        04.03.2011 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...