18 мая 2011 г., 23:04

Сонет за мъртвите

1.1K 0 0

                                     СОНЕТ ЗА МЪРТВИТЕ

 

                                             

                                   Спомените се усещат,

                                   като детски длани.

                                   Както първите им срещи

                                   със любов неразгадана.

 

                                   По следите им летим,

                                   като вятър над потока.

                                   Даже вчерашният мим

                                   не разказа ни за срока.

 

                                   Всички знаят що е край.

                                   Всички молят за отсрочка.

                                   Времето смъртта разкая,

                                   на живота сложи точка.

……………………………………………………………….

                                   Те побягнаха от Рая,

                                   да ни сложат  плочките...

                                 

                                  Венцислав Радков

                                      

                                       Кандахар

                                        04.03.2011 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...