18.05.2011 г., 23:04

Сонет за мъртвите

1.1K 0 0

                                     СОНЕТ ЗА МЪРТВИТЕ

 

                                             

                                   Спомените се усещат,

                                   като детски длани.

                                   Както първите им срещи

                                   със любов неразгадана.

 

                                   По следите им летим,

                                   като вятър над потока.

                                   Даже вчерашният мим

                                   не разказа ни за срока.

 

                                   Всички знаят що е край.

                                   Всички молят за отсрочка.

                                   Времето смъртта разкая,

                                   на живота сложи точка.

……………………………………………………………….

                                   Те побягнаха от Рая,

                                   да ни сложат  плочките...

                                 

                                  Венцислав Радков

                                      

                                       Кандахар

                                        04.03.2011 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...