Сонет за мъртвите
СОНЕТ ЗА МЪРТВИТЕ
Спомените се усещат,
като детски длани.
Както първите им срещи
със любов неразгадана.
По следите им летим,
като вятър над потока.
Даже вчерашният мим
не разказа ни за срока.
Всички знаят що е край.
Всички молят за отсрочка.
Времето смъртта разкая,
на живота сложи точка.
……………………………………………………………….
Те побягнаха от Рая,
да ни сложат плочките...
Венцислав Радков
Кандахар
04.03.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени