10 jun 2007, 21:06

Спасена надежда

  Poesía
857 0 9
Усетих бегла сянка пред дъха си.
Погледнах - беше млад, добре облечен.
С ронливите си думи ме поръси,
остави книжката и "Сбогом" рече.

Корицата изглеждаше позната,
стандартен лик на Божието слово.
Надежда пръскаше със глас печатан
и казваше, че носи нещо ново.

Припомни ми за бившите ми драми,
когато гонех сенките библейски
да ме спасят от земните измами -
и как измамиха ме по юдейски.

Невярващ, сложих книжката във сака,
прибрах надеждата и я забравих.
Но тъй прибрана, тя се върна някак
при вярващия, който я остави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...