4 jun 2024, 12:53

Спасени в ръжта

  Poesía
793 8 22

Може би така е по-добре –
лятото, когато се забави,
най-напред страха да обере,
който тука зимата забрави.

После да напълни с топъл дъжд
на Земята грубите ѝ шепи,
слънцето да вдигне изведнъж,
щом прогледнат облаците слепи.

И навярно ще е по-добре
в сламените шапки на мечтите
времето светулково да спре –
в погледа му да узреят дните.

А когато плисне изведнъж
лятото, с коси от златни прежди,
да спаси из цъфналата ръж
със целувка всичките надежди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...