Спасени в ръжта
Може би така е по-добре –
лятото, когато се забави,
най-напред страха да обере,
който тука зимата забрави.
После да напълни с топъл дъжд
на Земята грубите ѝ шепи,
слънцето да вдигне изведнъж,
щом прогледнат облаците слепи.
И навярно ще е по-добре
в сламените шапки на мечтите
времето светулково да спре –
в погледа му да узреят дните.
А когато плисне изведнъж
лятото, с коси от златни прежди,
да спаси из цъфналата ръж
със целувка всичките надежди.
© Деа All rights reserved.
