3 mar 2021, 20:14

Спасение

  Poesía
323 0 0


Една жена сънува, че облича
най-красивите си бели дрехи
и в поляните превръща се в кокиче,
а от корените и растат пътеки.
И земята е чиста и пáри,
а небето се смее красиво.
Рее се звук на китари
роден от поточе пенливо.
А въздуха диша се леко.
Мирише на обич и пролет.
Но, стресна я звук отдалеко.
Сънят избяга на птиците с полета.
Една жена събуди се нещастна,
че адът бе жестоката реалност
и в този свят, на нейната поляна,
кокичетата вехнат от нерадост.
И чуваща  само мелодия
от стенещи неми мечти,
потъваше кротко в агония
и лягаше пак да поспи.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...