3 mar 2021, 20:14

Спасение

  Poesía
320 0 0


Една жена сънува, че облича
най-красивите си бели дрехи
и в поляните превръща се в кокиче,
а от корените и растат пътеки.
И земята е чиста и пáри,
а небето се смее красиво.
Рее се звук на китари
роден от поточе пенливо.
А въздуха диша се леко.
Мирише на обич и пролет.
Но, стресна я звук отдалеко.
Сънят избяга на птиците с полета.
Една жена събуди се нещастна,
че адът бе жестоката реалност
и в този свят, на нейната поляна,
кокичетата вехнат от нерадост.
И чуваща  само мелодия
от стенещи неми мечти,
потъваше кротко в агония
и лягаше пак да поспи.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисерка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...