Mar 3, 2021, 8:14 PM

Спасение

  Poetry
319 0 0


Една жена сънува, че облича
най-красивите си бели дрехи
и в поляните превръща се в кокиче,
а от корените и растат пътеки.
И земята е чиста и пáри,
а небето се смее красиво.
Рее се звук на китари
роден от поточе пенливо.
А въздуха диша се леко.
Мирише на обич и пролет.
Но, стресна я звук отдалеко.
Сънят избяга на птиците с полета.
Една жена събуди се нещастна,
че адът бе жестоката реалност
и в този свят, на нейната поляна,
кокичетата вехнат от нерадост.
И чуваща  само мелодия
от стенещи неми мечти,
потъваше кротко в агония
и лягаше пак да поспи.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бисерка Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...