mili_bg (Милена Христова)
95 1340
29 may 2006, 13:15

СПАСЕНИЕ 

  Poesía
859 0 6

СПАСЕНИЕ


Прозорците отворих вечерта,
природата бе с царска величавост.
Короната й ведри небеса,
поръсена със звездна пепелявост.

И Господ ли зовеше мисълта,
забравях го във дългите си нощи.
Когато ме настигна мъдростта,
заслушах се във думите му мощни.

Мария-Магдалина ли аз бях,
повярвала в неземно изкупление!?
И вглеждайки се в малкият си грях,
откривах, обещаващо спасение.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??