mili_bg (Милена Христова)
95 1340
May 29, 2006, 1:15 PM

СПАСЕНИЕ 

  Poetry
876 0 6

СПАСЕНИЕ


Прозорците отворих вечерта,
природата бе с царска величавост.
Короната й ведри небеса,
поръсена със звездна пепелявост.

И Господ ли зовеше мисълта,
забравях го във дългите си нощи.
Когато ме настигна мъдростта,
заслушах се във думите му мощни.

Мария-Магдалина ли аз бях,
повярвала в неземно изкупление!?
И вглеждайки се в малкият си грях,
откривах, обещаващо спасение.

© Милена Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??