СПАСЕНИЕ
Прозорците отворих вечерта,
природата бе с царска величавост.
Короната й ведри небеса,
поръсена със звездна пепелявост.
И Господ ли зовеше мисълта,
забравях го във дългите си нощи.
Когато ме настигна мъдростта,
заслушах се във думите му мощни.
Мария-Магдалина ли аз бях,
повярвала в неземно изкупление!?
И вглеждайки се в малкият си грях,
откривах, обещаващо спасение.
© Милена Христова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
