28 abr 2012, 23:50

Спасение 

  Poesía » Civil
641 0 5

Спасение

 

 

Ти пак ще се върнеш, аз зная.

Кошмарът реалност ще стане.

Заключена в тъмната стая,

ще стена с отворени рани.

 

С лице, изкривено от ужас,

крещейки, за милост ще моля.

Ще удряш, додето във унес

откажа съвсем да се боря.

 

И кръв със сълзи ще се слеят,

ще стихнат докрай виковете.

Очите ти зли ще се смеят,

с въже ще ми стегнеш ръцете.

 

Душата ми черен е въглен,

безжизнен сред страшния  огън.

 Ще стена, ще удряш безмълвен,

додето предам се на Бога.

 

Спасение няма за мене,

години наред скришом страдах.

Но ти, който можеш, навреме

избягай, спаси се от Ада!!!

 

Да кажем „не” на домашното насилие!!!

 

Никой не заслужава да живее в страх!

 

 

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??