Apr 28, 2012, 11:50 PM

Спасение

  Poetry » Civic
804 0 5

Спасение

 

 

Ти пак ще се върнеш, аз зная.

Кошмарът реалност ще стане.

Заключена в тъмната стая,

ще стена с отворени рани.

 

С лице, изкривено от ужас,

крещейки, за милост ще моля.

Ще удряш, додето във унес

откажа съвсем да се боря.

 

И кръв със сълзи ще се слеят,

ще стихнат докрай виковете.

Очите ти зли ще се смеят,

с въже ще ми стегнеш ръцете.

 

Душата ми черен е въглен,

безжизнен сред страшния  огън.

 Ще стена, ще удряш безмълвен,

додето предам се на Бога.

 

Спасение няма за мене,

години наред скришом страдах.

Но ти, който можеш, навреме

избягай, спаси се от Ада!!!

 

Да кажем „не” на домашното насилие!!!

 

Никой не заслужава да живее в страх!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...