Sovi4ka (Христина)
53 155
9 jul 2015, 11:03

Спасение 

  Poesía » Otra
585 0 6

Лисицата днес си прибра опашката.

Спокойствието на зайците

боядиса  в свежо трънака.

Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката

или преднамерено да развея байрака.

Сто гарги да грачат гладно по клоните

вълците да се облизват

как ли ще ме догонят те

ако светината пронизва.

В гората е опасно на здрачаване

в разсъмнало се къпе тишината.

Заспиват зверовете в собствен сън,

а на прощаване

сънуват

как  издърпвам сянката си

за косата.

© Христина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прегризаната лапа не кърви
    боли остатъчната сянка...
    а пънчето ще е ключа
    в света на сенките расте дилянка...
    Светлото идва само когато
    Пеперудите луди танцуват в душата
    С уморени криле на ваятел
    светло раздава само приятел...
  • "Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката

    или преднамерено да развея байрака."

    Не хвърляй прашката! В гората страшно е.
    Но зверовете вътре в нас са най-големи.
    Всяко сънуване е отпътуване
    събуждането - извор на дилеми.
  • Благодаря!
  • Леле! Давам 6, специално за финала! Прощавай, докато не разбера нещо, няма как да го харесам Така завършено в съзнанието ми, стихчето се оказа точно по мой вкус. Поздрав и на теб! П.П. Потребителското ти име много ми харесва и май кореспондира с творбата.
  • Благодаря Йоана, за прочита и разсъждението, когато човек е обграден от вълци и лисици и усети, че се размива и превръща в сянка - единствения път е да се самоиздърпа. Проблемът на давещия се е на самия давещ се. Поздрав!
  • „издърпвам сянката си/за косата“?? Звучи ми интригуващо, но не мога да го разбера...
Propuestas
: ??:??