9 июл. 2015 г., 11:03

Спасение

936 0 6

Лисицата днес си прибра опашката.

Спокойствието на зайците

боядиса  в свежо трънака.

Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката

или преднамерено да развея байрака.

Сто гарги да грачат гладно по клоните

вълците да се облизват

как ли ще ме догонят те

ако светината пронизва.

В гората е опасно на здрачаване

в разсъмнало се къпе тишината.

Заспиват зверовете в собствен сън,

а на прощаване

сънуват

как  издърпвам сянката си

за косата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прегризаната лапа не кърви
    боли остатъчната сянка...
    а пънчето ще е ключа
    в света на сенките расте дилянка...
    Светлото идва само когато
    Пеперудите луди танцуват в душата
    С уморени криле на ваятел
    светло раздава само приятел...
  • "Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката

    или преднамерено да развея байрака."

    Не хвърляй прашката! В гората страшно е.
    Но зверовете вътре в нас са най-големи.
    Всяко сънуване е отпътуване
    събуждането - извор на дилеми.
  • Благодаря!
  • Леле! Давам 6, специално за финала! Прощавай, докато не разбера нещо, няма как да го харесам Така завършено в съзнанието ми, стихчето се оказа точно по мой вкус. Поздрав и на теб! П.П. Потребителското ти име много ми харесва и май кореспондира с творбата.
  • Благодаря Йоана, за прочита и разсъждението, когато човек е обграден от вълци и лисици и усети, че се размива и превръща в сянка - единствения път е да се самоиздърпа. Проблемът на давещия се е на самия давещ се. Поздрав!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...