koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
7 jul 2020, 23:14

Спасението 

  Poesía » Del paisaje
597 5 3

Тази вечер нещо ме тревожи.

Тази вечер нещо ми горчи.

Виждам вече само овчи кожи

и кавал овчарски не звучи.

Вълци нощем по баири вият.

Тръпне в уплах гъстата гора.

Нощни смоци от реката пият.

Съчки кърши скритата зора.

Но усещам аз със сетивата-

още в тъмното на този час,

как се буди под листа тревата

и затихва всеки вълчи глас.

А зората- сякаш е светулка,

светва между сънени елхи.

Булото си вдига, като булка

и нагазва в полските лехи.

Чезнат бавно моите тревоги-

ранна радост вече ме краси,

че зората в стъпки босоноги

днес отново пак ще ме спаси!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??