Спасението
Тази вечер нещо ме тревожи.
Тази вечер нещо ми горчи.
Виждам вече само овчи кожи
и кавал овчарски не звучи.
Вълци нощем по баири вият.
Тръпне в уплах гъстата гора.
Нощни смоци от реката пият.
Съчки кърши скритата зора.
Но усещам аз със сетивата-
още в тъмното на този час,
как се буди под листа тревата
и затихва всеки вълчи глас.
А зората- сякаш е светулка,
светва между сънени елхи.
Булото си вдига, като булка
и нагазва в полските лехи.
Чезнат бавно моите тревоги-
ранна радост вече ме краси,
че зората в стъпки босоноги
днес отново пак ще ме спаси!
© Никола Апостолов All rights reserved.
