Спаси ме!

Спаси ме

Спаси ме, мили!

Спаси ме, не искам да ти го причинявам повече.

Да те гледам как страдаш, не мога.

Виждам как животът ти си отива,

когато ме гледаш такава.

Аз знам, че един ден ще разбереш,

че си провалил живота си с мен.

Но не мога да те изгубя.

Ден след ден отслабвам все повече.

Тя ме взема, мили, спаси ме!

Виждаш ли я как ме дърпа?

Хванала е сърцето ми и не го пуска.

Спомняш ли си, когато тичахме по полята?

Да, бяхме толкова щастливи,

но тя все още не беше дошла.

Спаси ме, мили!

Тя ме взема, изтръгва сърцето ми.

Отиде си!

Сърцето ми,

отново чувствам как тупти в гърдите ми.

Но защо плачеш?

Тя си отиде, няма я.

Отново ще тичаме по полята,

както някога...

Защо продължаваш да плачеш?

Защо казваш, че съм те изоставила?

Не съм, мили, аз съм тук.

До теб съм!

Защо не ме чуваш?

Защо не ме виждаш?

Но тя си отиде, какво стана?

Наистина ли?

Взела ме е!

Отнела ме е от ръцете ти.

Сега ме чака, там зад мен е.

Спаси ме, мили!

Тя смъртта, зад мене е...