Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
7 abr 2012, 22:58

Спасително 

  Poesía
990 1 11

Какво е този свят? Измислен кораб.

Круиз в блатата на човешка низост.

Това ли е пределът? Доброволно

да скитаме в несътворена близост.

Дали е мисия да бъдеш личност,

като самотен остров сред потопа?

Спасените от своята себичност

са просто котки с няколко живота.

Души, заседнали във плитчините

на вечната си (не)обремененост.

Дали е мисия да бъдеш ничий

и точно затова така потребен?

Не вярвам, че човещината скрива

лицето си пред собствената болка.

Но кой ще се загърне с мойта риза,

пропита със свободната ми воля

да бъда пулс на трепкаща мембрана

за всяка суета и безсърдечност.

Достатъчно видях, но ще остана,

дори да се удавя в неизбежност.

Не чакам никой друг да се променя.

Сега се връщам в себе си да търся

убежище за всичко сътворено

от тия постоянни земетръси,

които небесата разлюляват

и ангелите на земята слизат,

по сребърните нишки се спасяват

в телата ни при всеки катаклизъм.

 

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??