Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
7.04.2012 г., 22:58 ч.

Спасително 

  Поезия
991 1 11

Какво е този свят? Измислен кораб.

Круиз в блатата на човешка низост.

Това ли е пределът? Доброволно

да скитаме в несътворена близост.

Дали е мисия да бъдеш личност,

като самотен остров сред потопа?

Спасените от своята себичност

са просто котки с няколко живота.

Души, заседнали във плитчините

на вечната си (не)обремененост.

Дали е мисия да бъдеш ничий

и точно затова така потребен?

Не вярвам, че човещината скрива

лицето си пред собствената болка.

Но кой ще се загърне с мойта риза,

пропита със свободната ми воля

да бъда пулс на трепкаща мембрана

за всяка суета и безсърдечност.

Достатъчно видях, но ще остана,

дори да се удавя в неизбежност.

Не чакам никой друг да се променя.

Сега се връщам в себе си да търся

убежище за всичко сътворено

от тия постоянни земетръси,

които небесата разлюляват

и ангелите на земята слизат,

по сребърните нишки се спасяват

в телата ни при всеки катаклизъм.

 

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??