Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана.
Намерих си въже, достатъчно за двама.
Завързах душата си за въжето,
оплетох заедно с нея и сърцето.
И виж, кърви душата, прерязах я с това въже,
кръвта наопаки тече...
А стисках конопа сплетен,
студен ми се струваше бриза летен. ...