Спасително въже
Спасително въже. Виж, кърви душата нематериална...
Нощта ни е последна, но не и прощална...
Виж, гърчи се съществото у мен...
последната нощ ще се стопи в пореден ден...
Намерих си въже, за да се хвана.
Намерих си въже, достатъчно за двама.
Завързах душата си за въжето,
оплетох заедно с нея и сърцето.
И виж, кърви душата, прерязах я с това въже,
кръвта наопаки тече...
А стисках конопа сплетен,
студен ми се струваше бриза летен.
И моето въже завлече ме до теб,
помоли ме да те завържа поне за век.
И сплетох нашите ръце в конопа кървав
нека видим кой ще се отвърже пръв.
Но, отчаяна, спасението си превърнах в проклятие,
между ръцете ни и въжето появи се непорочното зачатие.
И превърна се въжето във верига, заченахме си орисия...
Откъсна се, а аз обрекох се да връзвам със въжето всеки...
ама че просия...
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
