29 ago 2008, 18:37

Спазъм на осъмнал гарван

  Poesía
891 0 9
Слънце, слънце... сякаш съм Венера!
С мъжки дрехи, с мъжки атрибути -
мразя всички дами, кавалери,
които ми умряха слепи в скута.
Топло, бурно - сякаш че сме юли,
а покълнал във душите ни Септември.
И започва силен вятър да ни брули,
а всеки образ става ни обемен.
Белетристика ли? Много съм далечен,
аз пиша букви, колкото да помня,
колкото да мисля, че попречвам
на тия, дет` жадуват катакомбите.
И таз жена е странна детелина,
от онези, скапаните, с трите листа,
и пак омесва ми душата пластелина
и лъже, че душата й е чиста.
О, жени, тез` от вас, проклети,
дето само тровят и досаждат -
не разбахте ли, че всичките поети
всъщност, за да бъдат с вас се раждат?

Спазмите болят - до посиняване,
душите ни усещат ги през призмата
на първата любов - освирепялата.
А бориме се още с егоизъма.
Геният ми не е до вторачване,
видян на светлина в далечината,
той сякаш превъзмогва всички здрачове.
Но пак със тебе ний сме непознати.
И всеки ден обречен е на влюбване.
Готов ли си? И хайде, до влудяване
се гмуркаме до пояс пак сред дюните.
И разкъсваме телата като гарвани.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Презвитер Козма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нямам какво да кажа...
    (Жокер: слагам шестица)
  • Да справяш се добре
  • Ооох, и на мене колко неща ми се искат, и най-вече това, повече да го бяха прочели. Много харесвам този тип текстове, в които не мога да предвидя следващата дума, в които подбора на изразните средства граничи с абстрактност. Твоят е такъв тип текст. Много добре. Много.
  • Човече, разбиваш ме!
  • И на мен това ми се ще! Защото наистина си заслужава, но факт е, че доста хубави и стойностни стихове остават прочетени от шепа хора и се губят в това голямо море от публикации! Поздрави, стихът ти е прекрасен!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...