Aug 29, 2008, 6:37 PM
Спазъм на осъмнал гарван
Слънце, слънце... сякаш съм Венера!
С мъжки дрехи, с мъжки атрибути -
мразя всички дами, кавалери,
които ми умряха слепи в скута.
Топло, бурно - сякаш че сме юли,
а покълнал във душите ни Септември.
И започва силен вятър да ни брули,
а всеки образ става ни обемен.
Белетристика ли? Много съм далечен,
аз пиша букви, колкото да помня,
колкото да мисля, че попречвам
на тия, дет` жадуват катакомбите.
И таз жена е странна детелина,
от онези, скапаните, с трите листа,
и пак омесва ми душата пластелина
и лъже, че душата й е чиста.
О, жени, тез` от вас, проклети,
дето само тровят и досаждат -
не разбахте ли, че всичките поети
всъщност, за да бъдат с вас се раждат?
Спазмите болят - до посиняване,
душите ни усещат ги през призмата
на първата любов - освирепялата.
А бориме се още с егоизъма.
Геният ми не е до вторачване,
видян на светлина в далечината,
той сякаш превъзмогва всички здрачове.
Но пак със тебе ний сме непознати.
И всеки ден обречен е на влюбване.
Готов ли си? И хайде, до влудяване
се гмуркаме до пояс пак сред дюните.
И разкъсваме телата като гарвани.
С мъжки дрехи, с мъжки атрибути -
мразя всички дами, кавалери,
които ми умряха слепи в скута.
Топло, бурно - сякаш че сме юли,
а покълнал във душите ни Септември.
И започва силен вятър да ни брули,
а всеки образ става ни обемен.
Белетристика ли? Много съм далечен,
аз пиша букви, колкото да помня,
колкото да мисля, че попречвам
на тия, дет` жадуват катакомбите.
И таз жена е странна детелина,
от онези, скапаните, с трите листа,
и пак омесва ми душата пластелина
и лъже, че душата й е чиста.
О, жени, тез` от вас, проклети,
дето само тровят и досаждат -
не разбахте ли, че всичките поети
всъщност, за да бъдат с вас се раждат?
Спазмите болят - до посиняване,
душите ни усещат ги през призмата
на първата любов - освирепялата.
А бориме се още с егоизъма.
Геният ми не е до вторачване,
видян на светлина в далечината,
той сякаш превъзмогва всички здрачове.
Но пак със тебе ний сме непознати.
И всеки ден обречен е на влюбване.
Готов ли си? И хайде, до влудяване
се гмуркаме до пояс пак сред дюните.
И разкъсваме телата като гарвани.
© Презвитер Козма All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Да справяш се добре
-
Ооох, и на мене колко неща ми се искат, и най-вече това, повече да го бяха прочели. Много харесвам този тип текстове, в които не мога да предвидя следващата дума, в които подбора на изразните средства граничи с абстрактност. Твоят е такъв тип текст. Много добре. Много.
-
Човече, разбиваш ме!
-
И на мен това ми се ще! Защото наистина си заслужава, но факт е, че доста хубави и стойностни стихове остават прочетени от шепа хора и се губят в това голямо море от публикации! Поздрави, стихът ти е прекрасен!
-
Благодаря! Ще ми се повече хора да бяха прочели...
-
Хареса ми! Определено!
-
а покълнал във душите ни Септември
Хареса ми! -
Чудя се какво ли да цитирам...
ако го направя, то трябва да е целият стих...
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
(Жокер: слагам шестица)