Спазъм на осъмнал гарван
Слънце, слънце... сякаш съм Венера!
С мъжки дрехи, с мъжки атрибути -
мразя всички дами, кавалери,
които ми умряха слепи в скута.
Топло, бурно - сякаш че сме юли,
а покълнал във душите ни Септември.
И започва силен вятър да ни брули,
а всеки образ става ни обемен.
Белетристика ли? Много съм далечен,
аз пиша букви, колкото да помня,
колкото да мисля, че попречвам
на тия, дет` жадуват катакомбите.
И таз жена е странна детелина,
от онези, скапаните, с трите листа,
и пак омесва ми душата пластелина
и лъже, че душата й е чиста.
О, жени, тез` от вас, проклети,
дето само тровят и досаждат -
не разбахте ли, че всичките поети
всъщност, за да бъдат с вас се раждат?
Спазмите болят - до посиняване,
душите ни усещат ги през призмата
на първата любов - освирепялата.
А бориме се още с егоизъма.
Геният ми не е до вторачване,
видян на светлина в далечината,
той сякаш превъзмогва всички здрачове.
Но пак със тебе ний сме непознати.
И всеки ден обречен е на влюбване.
Готов ли си? И хайде, до влудяване
се гмуркаме до пояс пак сред дюните.
И разкъсваме телата като гарвани.
С мъжки дрехи, с мъжки атрибути -
мразя всички дами, кавалери,
които ми умряха слепи в скута.
Топло, бурно - сякаш че сме юли,
а покълнал във душите ни Септември.
И започва силен вятър да ни брули,
а всеки образ става ни обемен.
Белетристика ли? Много съм далечен,
аз пиша букви, колкото да помня,
колкото да мисля, че попречвам
на тия, дет` жадуват катакомбите.
И таз жена е странна детелина,
от онези, скапаните, с трите листа,
и пак омесва ми душата пластелина
и лъже, че душата й е чиста.
О, жени, тез` от вас, проклети,
дето само тровят и досаждат -
не разбахте ли, че всичките поети
всъщност, за да бъдат с вас се раждат?
Спазмите болят - до посиняване,
душите ни усещат ги през призмата
на първата любов - освирепялата.
А бориме се още с егоизъма.
Геният ми не е до вторачване,
видян на светлина в далечината,
той сякаш превъзмогва всички здрачове.
Но пак със тебе ний сме непознати.
И всеки ден обречен е на влюбване.
Готов ли си? И хайде, до влудяване
се гмуркаме до пояс пак сред дюните.
И разкъсваме телата като гарвани.
© Презвитер Козма All rights reserved.
