20 feb 2009, 14:58

Спектакъл

  Poesía » Otra
948 0 4

Животът с усмивка ме разпна на кръст.
Смъртта ме отхвърли с усмивка небрежно.
Мечтите с усмивка превърнах във пръст.
Към сцената скитам със смях безнадежден.

Побързайте малко за туй представление,
ще ви трогна, разсмея, разплача, раздразня.
Ще е препълнена залата на моето падение,
а сърцата ви пак ще са застинали... празни.

Ще си нахлузя и маската - реална, лирическа,
костюмът на шут и доспехите на война.
С усмивка ще режа с език сатирически.
Ще крещя и ще стена. И ще шепна спокойно.

За любов да говоря? Страхливи глупаци!
Постройте си къщи от златни монети!
И в егото бягайте. Във плътски мераци.
А мене наивния - за врата ме вържете.

Ще ви разкажа с усмивка клиширана смешка:
В живота си само една ще обичам.
Ще продължа с усмивка да плащам за грешките и.
Дори и когато сърцето съсичат.

Ще се изправя пред вас. Ще отметна и робата.
Гол ще стоя на проклетата сцена.
Потъвайте в ярост. Потъвайте в злобата.
А все за доброто утре е времето.

Изродливо е тялото, скрито във раните?
В голотата ми виждате страха си от болката?
Нима ви остана нещо за бранене?
От какво ви е страх наистина толкова?

Проклинам те, театър. Проклинам ви, хора.
Пред моята поза сега се гневите?
Фантом ще остана и днес във затвора,
който старателно сами построихте.

Зрителите тази нощ са кръвожадни.
И тази нощ с усмивка ще ви служа.
Ще коленича. Ще кървя. Ще падна.
С усмивка ще заситя нисшата ви нужда.

Простете - прекрачих материалните ви дивиденти.
Ще ви платя сега - пред вас ще се свлека.
Всички се изправят. Гърмят Аплодисменти.
Завесите падат. Изчезва света.

Свит на кълбо в самотна съблекалня,
проклинам през зъби - какво ми остава?
Приспивам без воля сърцето си кално,
до новото утро, на ден за "забава".

Животът с усмивка на кръст ме разпъна,
със сърце, което света не разбира.
С лирическа смърт, в която да потъна,
когато другата на вратата не спира.

Копнежи с усмивка погребвам във римата.
Сърцето ми черно по лист ще пълзи.
Това ще ви дам, след толкова взимане -
смехът ми, прикриващ всички сълзи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Охрименко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Най-боли на кръста, върху който се ръзпъваме сами.
  • "смехът ми, прикриващ всички сълзи"

    Хареса ми ... До болка ми е познат целият спектакъл... Поздрави за стиха!
  • Е, за всички следващи - наясно съм с дупките в ритъма и доста се двуумих дали въобще да го показвам пред толкова хора
    Е, благодаря за бъдещите отзиви, ако има такива.
  • Героят е наранен, страда ,
    но винаги има надежда.
    Желая успех, стихът ми хареса.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...