20.02.2009 г., 14:58

Спектакъл

946 0 4

Животът с усмивка ме разпна на кръст.
Смъртта ме отхвърли с усмивка небрежно.
Мечтите с усмивка превърнах във пръст.
Към сцената скитам със смях безнадежден.

Побързайте малко за туй представление,
ще ви трогна, разсмея, разплача, раздразня.
Ще е препълнена залата на моето падение,
а сърцата ви пак ще са застинали... празни.

Ще си нахлузя и маската - реална, лирическа,
костюмът на шут и доспехите на война.
С усмивка ще режа с език сатирически.
Ще крещя и ще стена. И ще шепна спокойно.

За любов да говоря? Страхливи глупаци!
Постройте си къщи от златни монети!
И в егото бягайте. Във плътски мераци.
А мене наивния - за врата ме вържете.

Ще ви разкажа с усмивка клиширана смешка:
В живота си само една ще обичам.
Ще продължа с усмивка да плащам за грешките и.
Дори и когато сърцето съсичат.

Ще се изправя пред вас. Ще отметна и робата.
Гол ще стоя на проклетата сцена.
Потъвайте в ярост. Потъвайте в злобата.
А все за доброто утре е времето.

Изродливо е тялото, скрито във раните?
В голотата ми виждате страха си от болката?
Нима ви остана нещо за бранене?
От какво ви е страх наистина толкова?

Проклинам те, театър. Проклинам ви, хора.
Пред моята поза сега се гневите?
Фантом ще остана и днес във затвора,
който старателно сами построихте.

Зрителите тази нощ са кръвожадни.
И тази нощ с усмивка ще ви служа.
Ще коленича. Ще кървя. Ще падна.
С усмивка ще заситя нисшата ви нужда.

Простете - прекрачих материалните ви дивиденти.
Ще ви платя сега - пред вас ще се свлека.
Всички се изправят. Гърмят Аплодисменти.
Завесите падат. Изчезва света.

Свит на кълбо в самотна съблекалня,
проклинам през зъби - какво ми остава?
Приспивам без воля сърцето си кално,
до новото утро, на ден за "забава".

Животът с усмивка на кръст ме разпъна,
със сърце, което света не разбира.
С лирическа смърт, в която да потъна,
когато другата на вратата не спира.

Копнежи с усмивка погребвам във римата.
Сърцето ми черно по лист ще пълзи.
Това ще ви дам, след толкова взимане -
смехът ми, прикриващ всички сълзи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Охрименко Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Най-боли на кръста, върху който се ръзпъваме сами.
  • "смехът ми, прикриващ всички сълзи"

    Хареса ми ... До болка ми е познат целият спектакъл... Поздрави за стиха!
  • Е, за всички следващи - наясно съм с дупките в ритъма и доста се двуумих дали въобще да го показвам пред толкова хора
    Е, благодаря за бъдещите отзиви, ако има такива.
  • Героят е наранен, страда ,
    но винаги има надежда.
    Желая успех, стихът ми хареса.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...