4 abr 2008, 7:57

Спектакъл

969 0 4
 Колко трудно е човек да свикне с болката,

със съмнението, загнездено в душата,

с разочарованието от това, което

си смятал за подарък от съдбата.

 

И с лунен прах посипва се тревога,

сърцето ми обвиха пръсти вледенени

и с посинели устни шепна, че не мога

да свикна с празнината вътре в мене.

 

С думи жлъчни "приятели" ме утешават,

преграждайки ми пътя за бягство от ада,

ако не намеря подслон, аз просто ще изчезна,

любовта ще ме пожертва без пощада.

 

Изранена от оковите на страха, стена,

сам сама съм по пътя студен надолу -

трагичен герой във главната роля

на живота във вечното бляскаво шоу.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Ненова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "...С думи жлъчни "приятели" ме утешават,
    преграждайки ми пътя за бягство от ада..."

    Да се чуди човек - толкова младичка и вече...мъдра! Браво!
  • Интересно!
  • Много точно си го казала!Поздрави от мен!!!Усмихни се и вярвай че в края на тунела има светлина!Не си сама вече си спечели в мое лице фенка...и може би приятелка
  • Тъжен стих...много истини казваш...
    но не си сама...с обич, Павлина.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....