Колко трудно е човек да свикне с болката,
със съмнението, загнездено в душата,
с разочарованието от това, което
си смятал за подарък от съдбата.
И с лунен прах посипва се тревога,
сърцето ми обвиха пръсти вледенени
и с посинели устни шепна, че не мога
да свикна с празнината вътре в мене.
С думи жлъчни "приятели" ме утешават,
преграждайки ми пътя за бягство от ада,
ако не намеря подслон, аз просто ще изчезна,
любовта ще ме пожертва без пощада. ...